Приятна разходка в не чак-толкова слънчевото време вчера и гледка... група тинейджъри разбиват обществено имущество.

Проблемът не беше в това, че тази група тинейджъри опитвайки се да разбият решетка с камък, за да се изкачат до върха на един от стълбовете с осветителни тела на статион Пловдив, а в това, че човекът, който работеше на портала на гребната база не прояви никаква загриженост и ни отсвири с предлог, че той не е от общинска охрана и нищо не можел да направи!

Което е много показателно за цялата обстановка в нашата мила държава... Най-жалкото е, че това незаинтересовано отношение към всеки един проблем, дори и толкова малък - като група тинейджъри разбиват решетка на един от стълбовете с осветлението на стадион, за да се изкачат до върха и снимат; идва не е от младите хора, които са заклеймявани, че "нищо не става от тях", а от ВЪЗРАСТНИТЕ! Тези хора, които са изживяли по-голямата си част от живота спазвайки реда в соц. периода ни?! Или явно те и тогава са били такива темерути... Но поне е имало някакъв ред и дисциплина.

Цялата ситуация в държавата ни е толкова жалка и не са ни виновни политиците, които обичаме да обсъждаме разгорещено само на маса, а ние самите! Защото всеки гледа в своята паница, в своята кутийка и завижда на другия, който е постигнал малко повече от него! И от злоба не мисли как да се изправи срещу живота и да постигне нещо в него, а след това да помогне и на третия, който няма нищо! Жалко е, че в нашата държава няма общество... народът се е изрудил и затъпял до почти краен предел...

Но продължаваме с надеждата, че нещо ще се случи и хората ще се събудят от този кошмар... Ще прогледнат, че не материалното е най-важното в този свят... че не собственото благополучие постигнато чрез стъпкване над другите е най-прекрасно... Хора, не сме щастливи! Истинското щастие е когато сме задружни и си помагаме! Когато не завиждаме на съседа, а се опитваме задружно да живеем!